Вече 33 години София се управлява от десни мнозинства. Имаме видими резултати:
- запушен и задръстен град;
- прекъснати от високо строителство зелени коридори с Витоша;
- презастрояване и то при положение, че голяма част от жилищата са необитаеми;
- липса на социална инфраструктура...
А новите лица на същата политика разглеждат София като продукт. Аз не искам родният ми град да бъде ваден на сергия като бельо. Градът е преди всичко място, в което „хората се раждат, дишат, мечтаят“. В момента в града всичко е пазар – от образованието до боклука.
И когато не могат да предложат нищо, което да вдъхнови хората, същите са се вторачили да водят битка с миналото, с паметници, с исторически дати. Тези, които задълбават в миналото, определено няма какво да предложат за бъдещето. Стратегията им е да гласуват само твърдите ядра, след което да си направят „сглобка“ и в София, като сложат ръка и на втория по големина бюджет. Смятам, че софиянци могат да развалят схемата, само като излязат да гласуват масово. Затова основният ни опонент на тези избори е апатията.
Ситуацията е такава, че общите цели са по-важни от личното и партийното его. Тази битка ще водим заедно с представители на партии, които не участват в сглобката, с някои мои колеги синдикалисти, с които сме водили редица борби през последните години, и с всички останали, които имат желание да се включат в нея.