Един от главните ми мотиви да се включа в политиката е, че години наред наблюдавам от първия ред как се взимат решенията у нас. И как онези с парите си купуват закони и правила, които удовлетворяват единствено техния интерес, но пък винаги са в ущърб на работещите хора, без значение какви аргументи и данни представяш.
Поредният пример се разигра пред очите ни тези дни. Земеделски производители търпят щети от решението на правителството да отворим пазара за украинско зърно. Те ще бъдат компенсирани с допълнителни 63 милиона от държавния бюджет, които финансовият министър трябва да намери отнякъде. Но къде са същите гаранции за доходите на хиляди енергетици и миньори от комплекса „Марица изток“, които са изправени пред загуба на работни места? Къде са компенсациите за битовите потребители на ток, които скоро ще бъдат хвърлени на свободния пазар? И то на фона на предстоящата загуба на енергиен суверенитет и внос на скъпа енергия от чужбина.
Категорично не приемам казаното от премиера Денков, че с такива решения няма победители, няма победени и всички печелят. Победеният отново е работещият българин, редовият данъкоплатец, на когото ще бъдат прехвърлени всички сметки.
Затова смятам, че днес това са най-важните въпроси пред страната! Много по-важни от тези кой ще е аватарът на ГЕРБ и Борисов в кампанията за София и дали градът е запазена територия на десницата, сякаш говорим не за европейска столица, а за някакъв политически резерват.