Софийските контрасти много ясно личат в северните райони. Жилищни комплекси и квартали като „Надежда“, „Обеля“, „Връбница“ и други имат нужда не от „уплътняване“, както някои евфемистично наричат презастрояването, а от насищане със социална инфраструктура – на първо място детски градини, културни центрове и спортни съоръжения.
Това беше тема на срещите ми с граждани по време на съботната разходка в Северния парк заедно с кандидата за общински съветник от лявата коалиция Станислав Младенов, с кандидатите за кметове на районите „Връбница“ и „Надежда“ Стоян Цветков и Венера Калева и кандидата за кмет на с. Волуяк Ангел Димитров. В Манифеста за демократичен град, който раздавахме на гражданите, ние се обявяваме за децентрализация при планирането и разпределянето на финансовите средства, предназначени за районите, както и за структура на бюджетните разходи, която да увеличи драстично дела на парите за здравеопазване, образование, спорт и социални дейности.
Всичко това отвори разговори и за доходите, за работата, за неравнопоставеността и въобще за живота, който обикновеният работещ човек живее. Полицай, с когото се запознах, сподели, че по-големият проблем са не заплатите, а унизителните условия на труд – без добри автомобили и достатъчно гориво за тях, без читави униформи, включително с необходимостта да сбият доклади и обяснения на една страница, защото няма дори хартия за принтер…
Много хора казаха, че ме познават „от телевизията“ и често са съгласни и припознават каузите, за които се боря. Но комуникацията не може да е еднопосочна – те ме виждат от телевизията, аз тях – не, затова ще направя всичко по силите си да се срещаме лице в лице. Запомних казаното от една жена: „Едно време съм отгледана от баба ми, а сега и аз съм баба, но не мога да изляза в пенсия, за да гледам внучето. Детето пита не може ли баба да го гледа поне през лятото, но както вървят нещата баба ще смогне да се пенсионира чак за абитуриентския му бал.“
„С вас сме!“ беше най-зареждащата реплика, която чувах край мен.