Това, което предлагам в моите виждания за София, не е нищо повече от стандартната европейска политика, характерна за повечето големи градове като Виена, Женева, Париж и др., където повечето комунални услуги се изпълняват от общината.
Във връзка с предстоящата съвсем скоро либерализация на енергийния пазар за домакинствата и очаквания ценови шок, може да се помисли и за общинско предприятие, което да доставя ток на софиянци на приемлива цена, в която печалбата е минимизирана, а от стойността на услугата са изключени някои компоненти като реклама и маркетинг.
Когато някой е незаинтересован да се обсъжда всичко това и не желае нормализация на общинската политика по европейски модел, прибягва до етикетчето „Путин“. Впрочем, има и едни други хора, които през цялата кампания не спряха да повтарят, че съм човек на Сорос. Предлагам двете групи първо да се разберат – „путинист“ ли съм, или „соросоид“, след което да продължим сериозния разговор за София.