Днес за кратко „забравих“, че съм кандидат за кмет на София и отново съм синдикалист!
Защото поводът за протеста на колегите от мините и комплекса „Марица-Изток“ засяга пряко всички български граждани. А той е неолибералната политика, наречена за благоприличие „зелена сделка“, която посича гръбнака на българската енергетика и обрича българите на енергийна бедност.
Протестът касае и софиянци не само защото затварянето на комплекса „Марица-Изток“ ще превърне България във вносител на електроенергия и то във времена на поскъпващи цени на енергоносителите и на предстояща либерализация на пазара за битовите потребители. Но и защото „Топлофикация“-София, подобно на „Марица-Изток“ се декапитализира и източва през т.нар. „въглеродни квоти“, търгувани на финансовите борси.
Само за миналата година „Топлофикация“ е купила квоти на стойност 95 млн. лева, докато за заплати на персонала е вложила едва 66 млн. лв.. Тези пари, разбира се, в крайна сметка ще бъдат платени от софиянци през сметките им. Такава е и философията на „зелената“ сделка, за която ще платят всички европейски граждани, докато приходите от т.нар. План за възстановяване и устойчивост ще отидат за шепа частни компании и НПО.
Затова днес не става въпрос само за съдбата на „Марица-Изток“, на Старозагорския регион или на София. Днес въпросът е за България!