С хората в неравностойно положение сме рамо до рамо още от 2018 г., когато имаше опит да се посегне на т. нар. инвалидни пенсии. Години наред бяхме заедно и в Националния съвет за хората с увреждания.
Президентът на Национална организация „Малки български хора“ Светльо Чернев изрази своята благодарност за годините на сътрудничество и изрази съжаление, че вече няма да си партнираме в съвета. Но пък в Столична община може да свършим още много неща, едно от които е да дадем възможност за работа на такива хора в общинските предприятия. За съжаление, такава възможност е пропусната преди няколко години, когато общината не е кандидатствала за 20 млн. европейски средства, предвидени за създаване на социални общински предприятия.
Въпросите, които поставиха пред нас националните организации на хората с увреждания, бяха съвсем конкретни – от спорадично неработещите асансьори на метростанциите през опасността, която създават тротинетките за незрящите хора с бързото си и безшумно придвижване и безразборното им разхвърляне по тротоарите до цялостното състояние на градския транспорт, който остава недостъпен за мнозина от тях. А тактилните пътеки за незрящите често са изпълнени като велоалеите – започват от някъде и водят за никъде.
Такива неволи сам изпитва всекидневно и кандидатът ни за общински съветник Иван Янев, с когото бяхме заедно и в клуба на незрящите в ж.к. „Люлин“ 1. В нашата листа е и Миролюба Станоева – директор на ясла, която е ангажирана с проблемите на деца с аутизъм. Благодарности и на Кремена Атанасова – председател на Синдиката на административните служители, която от години се бори за повишаване на възнагражденията на социалните работници, които работят с хората с увреждания.
Време е натрупаните проблеми да започнат да се решават.
Защото София е за всички!