Връщането на комуналните дейности в общински ръце е основна цел в Манифеста за един демократичен град, с който тръгнахме на тези избори.
Идеята разбуни много духове напоследък. Благодаря за поздравленията, които не спирам да получавам. Особено ценна за мен е подкрепата от кметицата на Троян Донка Михайлова. Ще припомня, че г-жа Михайлова е сред най-успешните кметове у нас и управлява общината три мандата с всички шансове на 29 октомври да спечели четвърти поред.
Ето какво е написала тя в профила си във Фейсбук:
„Не се познавам с Ваня Григорова. Радвам се, обаче, че тя се присъединява към множеството кандидати за кметове, излъчени от различни партии – и леви, и десни, които в тази кампания защитават тезата, че комуналните дейности в общините следва да се извършват от общински фирми или предприятия. Жалко е, че малцина кметове мислят така и след изборите. Защитавам това мнение от години. Намирам за грубо погазване на обществения интерес общините да разходват средства за скъпа инфраструктура и да отдават дейността, от която може да се печели, на концесия. Затова в Троян си извършваме комуналните дейности сами. Мисля, че сме единствени в страната. Затова и водя неравна битка с държавата за запазване на ВиК-то ни като общинско, за общинско дружество за сепариране и компостиране, затова си взехме уличното осветление и не си даваме озеленяването… А фирмите ни показват, че Общината може да е добър стопанин и да са на печалба. Малцина чуха и разбраха какво казва Ваня Григорова, давайки пример с Троян и сравнявайки го с Париж и Виена, където комуналните дейности се извършват, както в Троян, от публични предприятия. А моята битка за защита на интересите на местното самоуправление (разбирайте на гражданите) на теория и в практиката продължава…“.
Давам за пример Троян и г-жа Михайлова отдавна, тя едва сега е чула от гостуването ми при г-жа Цветанка Ризова в „Лице в лице“, тъй като то породи дебати дали пък (о, ужас! ) връщането на комуналните услуги в общински ръце не е социализъм.
Вече толкова са подменени понятията и разбирането за общество, че част от гражданите настръхват, когато някой само спомене, че сами биха могли да управляват живота си. А това е точно обратното на „демокрация“. Дотолкова сме свикнали, че само частни компании могат да ни снабдяват с вода, да почистват града, да поддържат уличното осветление, че скоро очаквам някое от лицата на десните формации да предложи да делегираме управлението на Столична община, а защо не и на България, на някоя мултинационална корпорация.