Смятам, че архитектурата, освен всичко друго, възпитава. Понякога се замислям дали външният вид на София, на нейните сгради и фасади, не е една от причините за тази постоянна напрегнатост и нервност, която се усеща в града. Както казва арх. Тодор Булев, всички имаме право на архитектура. Добрата архитектура е наше право, както чистата вода и чистия въздух.
Благодаря на Софийски дискусионен форум за поканата да участвам в конференция на тема „Градски исторически пейзаж на София – идеи, опазване и развитие“. Запознах участниците с нашия приоритет - архитектура, подчинена на публичните пространства. Отворени сме за предложенията на архитектурната общност в тази насока. Общината трябва да бъде нейният гръб, който я защитава от прищевките, а нерядко и от произвола на инвеститорите. Време е да кажем – „Хайде, стига!“. Стига частни интереси са доминирали посоката, в която се развива столицата.
В залата кръстосахме мнения с г-н Вили Лилков, който единствен от останалите кандидати за кметове на София се яви на дискусията. Забелязвам, че за пореден път избраниците на управляващата сглобка избягват публични дебати. Не губя надежда, че все някъде ще се срещнем и че моите опоненти са живи хора, а не билбордове или холограми. Това, че не желаят да дискутират с мен, не е проблем. Проблем е, че очевидно не искат да говорят със софиянци. Хората имат нужда от разговор, защото им предстои да избират кмет, а не да им се назначава такъв.