Културата не е украса или лукс – тя е израз на жизнения свят на една общност. Тя е продукт на специално образовани артисти, каквито трябва да култивира всеки модерен столичен град. Но тя е и достояние на творческия потенциал на всеки един човек.
Не на последно място, културата е форма на общуване, жизненоважна, за да се превърне населеното място в общност. Активният културен живот е съществен фактор за това хората да чувстват града си като дом, а не просто като мястото, което се налага да обитават.
Един град, богат на хилядолетно културно наследство и на многопластово настояще като София, има много какво да даде на своите жители и гости. Но това може да стане само при културна политика, залегнала на принципите: контекст, устойчивост, споделеност.
Контекст означава: културна политика, съобразена със сложните и пъстри социални и исторически условия на града, проведена с уважение към жителите и градската среда.
Устойчивост означава: мислене в перспектива и в дълъг срок, с оглед опазването и надграждането на наследеното, както и трайното вграждане на новите успехи в живота на града.
Споделеност означава: включване на максимален брой жители на града, особено на деца, млади хора и пенсионери, в неговия културен живот – не само като публика, но и като активно градящи го.
Общинските културни институции като театри, галерии, библиотеки и в традиционен български контекст – читалища, са средища на духовен живот и място за общуване между жителите на града. Столична програма „Култура“ е една от малкото сравнително успешни политики на СО през последния управленски мандат. Но цялостната културна политика на общината е белязана от редица недостатъци:
- липсва интеграция между програма „Култура“ и дейностите на общинските културни институции;
- общинският бюджет акцентира върху финансирането на еднократни културни проекти с недостатъчен поглед върху тяхната устойчивост във времето
- твърде ниско е финансирането на читалищната дейност по чл. 22 от Закона за народните читалища, като те на практика са оставени на държавна издръжка;
- подобна е и ситуацията с финансирането на Столична библиотека.
Общото между тях е мисленето на парче, прехвърлянето на голяма част от бюджетната издръжка върху държавата, тенденцията да се фаворизират частни културни институции пред общинските.
На проектен принцип култура не се прави. Проектният принцип трябва да бъде допълнение към траен и промислен ангажимент, какъвто община като Столичната – богата и на културно наследство, и на финансов ресурс – може да си позволи.
С библиотечен фонд от почти 1 млн. единици и 80 хил. читатели (от които 20 хил. деца), с разнообразните културни събития, които организира целогодишно, и с петте си филиала, Столична библиотека е сред най-живите институции в града. Същевременно материалната база, информационните ресурси и условията на труд в нея са далеч от тези в съвременните библиотеки.
София може да се похвали и със 170 народни читалища, поддържащи общностния културен живот извън центъра на града. Много от тях са си извоювали позицията на събирателна точка на квартала – място, което неговите жители посещават не само на специални събития, а където те се срещат, за да общуват помежду си. Същевременно читалищата страдат от още по-съществени проблеми с материалната база и съвременните ресурси.
Успешното разработване на общинските, вкл. кварталните библиотеки като общностни центрове – в места, където жителите на общината се събират и се чувстват у дома си, е практика, добре позната от Северна Америка, особено Канада (Монреал, Торонто). Вярваме, че въз основа на добрите практики на софийските читалища и Столична библиотека, подобен подход може да бъде осъществен и в съответствие с българските специфики и традиции.
Поддържането на
общинските културни институции, в т.ч. библиотеки и читалища, като модерни, добре осигурени и посещавани средища на общностния живот трябва да бъде първостепенна цел в политиката на Столична община. Тя е от огромна значимост не само за превръщането на София в един истински споделен град, но и за
социалното включване – особено на децата, възрастните и хората в неравностойно положение.
За тази цел:
- ще въведем интегрален подход в разработването на общинските културни политики, вкл. програма „Култура“, програмата за развитие на читалищната дейност и др.;
- СО ще се ангажира в годишните си бюджети да включва адекватна общинска субсидия за читалищната дейност и за Столична библиотека, която да допълва държавната;
- ще заложим на устойчивите културни инициативи, които се вписват успешно в градската среда, история и традиции и допринасят за тяхното модернизиране и за това София да стане по-свързан и приобщен град;
- ще приоритизираме включващите културни събития, в които културните институции се отварят към максимално широка публика и в които култура се прави извън институционалните стени, с особена грижа към младите и възрастните.