Програма

Демокрацията гарантира на всеки гражданин правото на пълно и равно участие в упражняването на публичната власт. Редица партии и организации в България се обявяват за нейни защитници. Но под тяхно въздействие в последните десетилетия реалните права на гражданите се стесняват все повече и повече. Така значението на „демокрация" беше подменено – от власт на хората то се превърна във власт на парите.

Именно в местното самоуправление правата ни би следвало да се реализират най-пряко. Взимайки решения как да градим и благоустройваме нашата община, ние непосредствено допринасяме за качеството ни на живот и отстояваме своите ценности.

Твърде често обаче решенията на общинско ниво у нас се взимат в интерес на овластена шепа хора, които прокарват своите финансови интереси за сметка на истинското мнозинство. Обикновените хора не разполагат с корпоративна власт и банкови сметки, а разчитат единствено на труда си като средство за съществуване.

От десетилетия София се управлява според този десен модел. Той изтиква в ъгъла обикновените граждани, поставя в центъра пазара и печалбите, нехае за факта, че животът в една община е живот заедно. Видимите резултати за градската среда са налице: некачествена инфраструктура, презастрояване, контрасти между лукс и нищета, хронични липси в жизненоважни общински услуги като детски грижи и здравеопазване.

Сега искат да ни предложат още от същото, макар и с нова, модерна, технологична маска. Стига толкова!

Градът не е продукт! Общината не е стока! Животът ни не е пазар!

Време е именно тези хора, които със своята енергия изграждат живата тъкан на София, да застанат начело на общината. От ключово значение са фигурите на кметовете, но и бъдещата структура на общинския съвет, който взима всички решения за столичния бюджет, приоритизира проблемите и предначертава техните решения.

Водени от горните принципи, ще преобразим духа на политиката, водена от Столична община и на мерките, с които тя се намесва в живота на града. Ще гарантираме, че София ще се превърне в град за хората, създаден от хората. Ще гарантираме прозрачността при вземането на всички решения на Столичния общински съвет, за да могат гражданите да знаят какви са приоритетите на отделните съветници и чии интереси те защитават. Гласуванията на общинските съветници ще бъдат поименно оповестявани и добавяни в отворен архив, в който всеки ще има възможност да провери тяхното протичане и резултат. Това ще гарантира на гражданите възможност за реакция и ще стимулира съветниците да поемат крайно необходимата политическа отговорност за своите действия.

Един от най-ценните инструменти за демократично вземане на ключови решения, засягащи живота гражданите, е допитването до тях чрез референдуми. Този инструмент до момента рядко се използва на местно ниво, въпреки възможността, дадена ни от закона – нещо, което ще променим.

От ключово значение е обратната връзка на гражданите. С тази цел ще създадем гореща телефонна линия за сигнали, приложение за мобилни устройства и общинска телевизия. Един телевизионен канал, посветен на общината и нейното развитие, ще има за цел да отразява работата на общинския съвет, да представя нуждите на гражданите и техните сигнали, дейностите, извършвани от общината, напредъка по изпълнението на обществените поръчки, както и да осигурява директна и постоянна връзка на гражданите с кмета, общинските съветници, експерти и др. Освен това ще способства за мобилизация на гражданите и засилване на участието им в политиката. Все още огромна част от хората продължава да се информира чрез телевизията, а не чрез социалните мрежи. Поради това считаме, че този е най-подходящият медиен канал за връзка с гражданите.

Първостепенна задача, която си поставяме, е спирането на приватизацията на общинска собственост, в някои случаи директна, а в други – скрита зад нескончаеми концесии. Вече три десетилетия дясно управление (под различна самоличност, но с общ произход) общината се държи като амбулантен търговец. На тезгяха е извадено всичко – раздадоха водата, планината, софийските имоти, не забравиха дори и боклука.

Ние сме за управление на основните комунални услуги от общински дружества и предприятия, така както е в почти всички столици в уредените държави. Приоритетните ни цели са:

1. Да прегледаме договорите за концесии, приватизациите и начина, по който продължава да се презастроява столицата без предварително да е осигурена пътна и социална инфраструктура.

2. Да използваме наличните юридически инструменти, за да върнем в общински ръце управлението на комуналните услуги.

3. Да наложим мораториум върху приватизацията / продажбата на общинска собственост.

4. Да използваме капиталовата програма за увеличаване на капацитета на съществуващите общински дружества и създаването на нови такива.

5. Да гарантираме достойни условия на труд на заетите в общинските дружества и предприятия.

6. Да увеличим персонала в общинските дружества и предприятия, където това е необходимо.

7. Да създадем нови общински предприятия за извършване на дейности, които частните фирми са неспособни да осигурят на софийските граждани с необходимите обеми и качество

Вместо да се грижи за подсигуряване на най-фундаменталните блага, необходими за живот в града, моделът на концесиониране на услугите, благозвучно наричан „публично-частни партньорства“, отрежда на общината ролята на гише за преразпределение на обществени поръчки към частни фирми, водещо до приватизиране на базови функции като поддръжка на улици, снегопочистване, канализация и вода, транспорт, сметоизвозване.

Това означава: предаване на обществените блага в частни ръце. И в резултат: по-скъпи и по-неефективни общински услуги.

Макар и в напреднал стадий, свиването на публичния сектор не е елиминирало изцяло общинските дружества и предприятия. Столична община притежава 55 дружества и 11 предприятия. От 55-те дружества на общината, 38 са ДКЦ, останалите са общински пазари, Топлофикация ЕАД (която скоро може да бъде национализирана, за да бъде бързо приватизирана), Софийски имоти (на практика гише за преразпределение към частния сектор на апетитни общински имоти) и др. Сред предприятията са също гробищните паркове, социалния патронаж, ритуалните домове и др.

Дружеството „Чистота-Искър“ ЕАД (днес „Софекострой“ ЕАД) напр. е общинско, но 80% от средствата му отиват в джобовете на частните подизпълнители на неговите дейности, защото му липсват определени машини. Но този проблем може лесно да се реши чрез по-активно и прецизно харчене на капиталовата програма на общината, която се изпълнява едва на 50%. Общината лесно би могла да влага непохарчените средства за изграждането на капацитета на общински дружества за сметоизвозване, водоснабдяване, поддръжка и др.

За столичани болезнен проблем са обществените поръчки и незадоволителното им изпълнение, което води до усещането за наличието на корупционни практики при определяне на условията за публичните търгове и за недостатъчен контрол.

На първо място нека да отбележим, че в пазарната икономика е естествено да съществува корупция, когато съществува възможност за усвояване на сериозни обществени средства. Техният обем сам по себе си мотивира частните фирми да изтикат конкурентите си, за да си гарантират изпълнението на обществената поръчка и оттам – собствената си печалба. Нека не забравяме, че за да съществува корупцията, е необходимо участието на две страни – както на подкупената, така и на подкупващата.

Инициативата при корупцията възниква от страна на подкупващите и докато продължават да се увеличават неравенствата и да се концентрират парите в ръцете на малък брой фирми, е невъзможно тези практики да бъдат изцяло елиминирани. Доказателство е, че дори и в западните страни с най-добре развити съдебни системи и активни контролни органи, съществуват корупционни скандали.

С оглед на казаното, нашите приоритетни цели ще бъдат:

• ограничаване обема на обществените поръчки чрез прехвърляне към общински дружества и предприятия на всички дейности, които могат да изпълняват;
• поетапно създаване на нови общински дружества и предприятия, които да поемат изпълнението на дейности, понастоящем възлагани на частни фирми чрез обществени поръчки. На първо място ще основем общинска строителна фирма, която да поеме изграждането на малки проекти от типа на обществени тоалетни, ремонт на сгради, тротоари и т.н.
• инвестиции в материалната база и увеличаване на персонала на общинските дружества, за да не се налага възлагането на дейности от тяхната компетентност към подизпълнители;
• сред изискванията на обществените поръчки да се включат различни аспекти на корпоративната социална отговорност;
• присъждане на допълнителни точки при участие в процедура за обществена поръчка при наличието на Колективен трудов договор в компанията;
• Изискване за подписване на споразумение с изпълнителите на обществени поръчки за борба със сивата икономика по примера на множество общини в Италия. При установяване на липса на трудов договор или неверен такъв, да се прекратяват поръчките и да се спират разплащанията към изпълнителя. Общината не може да толерира създаването на сива икономика в недрата ѝ.
• осъществяване на граждански контрол върху изпълнението на обществените поръчки.

Стига ремонт на ремонта! Ще въведем граждански контрол на това, което се случва. Ако всеки път чакаме поръчката да бъде изпълнена и тогава констатираме, че строежът или ремонтът не е направен както трябва, то единственото, което можем да направим, е да наложим санкция, която по никакъв начин не решава проблема.

За да се упражни граждански контрол, в сайта на Столична община трябва да се създаде раздел, в който да са посочени компаниите, спечелили обществени поръчки, за да може всеки от нас да проследи доколко е качествена работата им. И ако не е, следващия път тя да не бъде допускана до процедура.

София се нуждае от бюджет на гражданите, а не бюджет на инвеститорите и концесионерите. Районите, техните кметове, гражданите и местните общности сега нямат никакво влияние върху разпределението на втория по големина бюджет след националния, защото могат да поискат неща, които не са в интерес на големите инвеститори. Промяната може да дойде само с реална децентрализация при планирането и разпределянето на финансовите средства, предназначени за районите. Казано иначе, бюджетът трябва да се прави „отдолу нагоре“.

Целите, които си поставяме по отношение на приходите:

• Премахване на данъка върху основното жилище.
• Създаване на програма за ограничаване на празните жилища чрез въвеждане на стимули за собствениците.
• Осъвременяване на данъчните оценки.
• Мерки срещу недекларираните наеми.
• Мерки за регистрация на всички реално живущи в столицата.
• Засилване на участието на общината в икономиката с цел увеличаване на приходите от икономическа дейност.

Същевременно, ще предприемем съществена реорганизация на бюджетните разходи:

• ще увеличим дела на парите за здравеопазване, образование, спорт и социални дейности;
• ще подчиним инвестиционната политика на две основни цели: изграждане на детски градини и съживяване на кварталите от периферията.

Столична община традиционно не успява да усвои почти половината от средствата си за инвестиционни проекти. С други думи, остават по около 200-300 млн. лв. годишно, които се прехвърлят в бюджета за следващата година. Това показва, че пари има, но няма капацитет и желание те да бъдат ефективно усвоени.

В добавка, налице е оттеглянето на общината от софийската икономика въобще, което води също до разхищения на средства. Малко познат пример: преди десетина години са били затворени общински оранжерии и разсадник. В резултат сега, за да се озеленява столицата, фиданки и и цветя се купуват от частници – на много пъти по-висока цена, отколкото могат да се произвеждат в общински оранжерии. Тези оранжерии трябва да бъдат възстановени.

Зад каузата да се спре изтичането на средства и да се отрежат безбожните надценки ще застанат всички софиянци, независимо от политическите им пристрастия.

Наред с други финансови мерки, трябва да се преразгледа начинът, по който се прави данъчната оценка на недвижимо имущество, за да не страда бюджетът от подценени данъци. С такива стъпки може да се насърчат собствениците да не държат сградите празни.

Сивата икономика нанася вреди не само на работниците, държавата и общините, но и на предприемачите, които спазват правилата и които се оказват жертви на нелоялна конкуренция. Общината ще се включи активно в борбата срещу сивата икономика. За целта ще предприемем следните мерки:

• Още през първата година на мандата СО ще изготви План за действие срещу сивата икономика.
• Ще приеме наредби, ориентирани към изпълнението на Плана за действие срещу сивата икономика. Такива наредби могат да засегнат изсветляването на договорите за наем, следвайки добрите примери от европейската практика.
• В случаи на нередности в трудовите правоотношения от страна на изпълнителите и подизпълнителите на обществени поръчки или при нарушаване на безопасността и здравето на работниците, общината ще блокира плащанията към фирмите, а при сериозни нарушения и ще прекратява договорите.
• При констатирано нарушение при наемането на работници от страна на фирмите изпълнители и подизпълнители на обществени поръчки, ще се отнема правото им на участие в конкурси за период от 5 години.
• Общината ще работи за създаването на платформа за обмен на резултатите от проверки, свързани със сивата икономика, между съответните органи и институции.

Доброто социално сътрудничество винаги води до добри резултати. За нас общинската администрация няма да бъде враг, а активен участник в подобряването на процесите и обработката на данните. Ще работим за подобряване на връзките между отделните институции и за постигане на синергично взаимодействие между тях.

Считаме за крайно необходимо да бъдат гарантирани достойни условия на труд на всички работещи за общината, които да привлекат най-способните граждани и да ги стимулират да посветят своя живот и труд на обществения, а не на частния интерес.

В София трябва да се правят изследвания, на чиято база да се създават политики и да се планира градското развитие в услуга на обикновените хора. Вече съществува и общинско звено, добре позиционирано да събира и анализира данни: общинското предприятие Софияплан. Общината би могла да задълбочи дейността му в тази насока като привлече повече IT работници, урбанисти и социолози в състояние да впрегнат данните в планирането и упражняването на общинските дейности. Трябва да заздравим публичния сектор и планиране, и тук данните могат да бъдат ключови.

Дигитализацията на администрацията трябва да продължава, но не с цел да бъдат орязвани работните места, а с цел да се подобрят процесите на работа. До момента са създадени редица софтуерни програми от страна на частни фирми, спечелили конкурси за обществени поръчки, в които обаче липсват елементарни възможности за работещите с тях да извършват изискваните от гражданите операции. Така например, в новоразработен софтуер на районните администрации е премахната възможността да се избира имотното състояние на гражданите за минал период – документ, често изискван в чужбина. От ключово значение е разработчиците на програмите да работят в тясно сътрудничество с операторите на гише, тъй като именно те са наясно с необходимите изисквания към програмите според нуждите на гражданите. Също така трябва да се гарантира директна връзка между работещите на гише и разработчиците на програмите с цел бърза реакция на възникнали проблеми. Доброто обучение е от основно значение за качеството на предоставяните услуги към гражданите и понастоящем то е крайно недостатъчно.

Автопаркът в София нараства от година на година. Това не само прави въздуха на всички софиянци все по-замърсен и придвижването пеша все по-опасно, но и придвижването на самите шофьори става все по-неефективно. Световната практика показва, че създаването на по-широки пътни артерии и завъртането на градоустройството около нуждите на автомобилите не решава проблема, а само го засилва.

Същевременно, налице е спешна нужда от инвестиционна политика за изграждане на общински паркоместа, съобразени с потребностите на отделните райони и квартали. Колите, паркирани по тротоари и в междублоковите пространства допълнително увреждат качеството на градската среда за всички.

Тротоарите са жизненоважна част от публичното пространство на града – обществена инфраструктура, която динамично свързва различните му части в ежедневието на обикновените хора. Затова занемаряването на тротоарите в София е символ за общинската немара за потребностите на столичани.

Транспортът е един от най-замърсяващите сектори и е сред приоритетните за редуциране на въглеродния отпечатък. Както в момента се плащат въглеродни емисии за производството на електроенергия и в химическата индустрия, така европейското законодателство предвижда такива да се дължат и при ползване на транспортни средства. Всички предпочитаме чистия, евтин, бърз и ефективен транспорт. Такъв е общественият транспорт и една съвременна община

Приоритетни цели:

• Анализ и създаване на по-ефективен график на линиите на градския транспорт.
• Екологична и евтина свързаност. Затова ще са нужни много повече тролейбуси, трамваи (а София на ГЕРБ прави точно обратното – затваря трамвайни лини), лека градска железница, велоалеи, интермодалност и интеграция между метро, ж.п. транспорт и наземен транспорт.
• Ще се анализират примерите на Талин и Люксембург, където градският транспорт е напълно безплатен и ще се обмисли възможността такъв да бъде въведен и в София.
• Ще се създадат добре свързани паркинги в покрайнините, където хората да оставят колите си при влизане в града и да ползват обществения транспорт.
• Изваждане на тежките сметосъбиращи камиони от малките квартални улици в часовете пик сутрин, когато гражданите бързат за работа. След като не решим фундаментално проблема с градските задръствания, не е необходимо да продължаваме да създаваме нови.
• Спиране на разширяването на синята и зелената зона в София. Отдавна достигнаха предела си, без да решат фундаментално проблемите, заради които са създадени. Немислимо е да превръщаме целия град в зона за платено паркиране.
• Спиране на концесиите на автобусните линии. След като една частна фирма може да си гарантира печалба чрез спечелена концесия, няма причина общината да се лишава от такава печалба.
• Прекратяване на практиката за закриване на обществени линии (най-често на трамвайни трасета) с вече изградена инфраструктура.
• Трамвайната мрежа ще се разшири и обхване целия град. Петнадесетте линии, които обслужват София, са крайно недостатъчни и неравномерно разпределени. Виждаме възпроизвеждането на типичното за София разделение на по-богата южна част и по-бедна северна, където трамваите са по-малко. Вместо застъпващи се и концентрирани в южната и централни части на София линии, предлагаме създаването на околовръстни кръгове за трамваи и лека железница, които да обхващат равномерно целия град.
• За да се осигурят достатъчно шофьори, те ще бъдат добре платени и ще работят при достойни условия на труд. Това ще им се гарантира чрез подписване на Колективен трудов договор с такива условия.
• СО ще създаде общинска фирма за автомобили под наем. Примери за такива „краткосрочни наеми“ могат да бъдат намерени и в България, като понастоящем те са фокусирани върху електрическите превозни средства. С оглед на факта, че все още няма изградена задоволителна мрежа за зареждане на такива автомобили, не е задължително общинските такива да бъдат електрически. Ползването на един автомобил от много граждани ще облекчи обществения транспорт, а ако се покрие територията с необходимия брой коли, това ще позволи и на жителите на по-крайните райони да се откажат да притежават собствен автомобил.
• Общината ще сключи договори с частни фирми, които вече предоставят автомобили и/или тротинетки под наем за намаление на цените за граждани, притежаващи абонаментни карти за публичния градски транспорт. Компаниите биха могли да ползват срещу това общинска инфраструктура, отпадане на задължението да плащат за престой в зони на платено паркиране и пр.
• Наредба за повече прозрачност и минимално изискуеми дейности за компаниите, предоставящи споделени услуги в областта на транспорта. Задължително е частните фирми да поддържат сайт на български език и колцентър за директна връзка с клиентите. Така напр. понастоящем клиентите на една от компаниите, предоставящи тротинетки под наем, нямат никакъв контакт с нея и е невъзможно да потърсят необходимата им информация и да разрешат възникнал проблем. В допълнение ще да бъдат заложени задължителни минимални дейности за тези компании. Функционирането им само в центъра е неефективно и обществото не може да се възползва от потенциалните ползи от споделеното потребление на автомобили.
• Предоставяне на информация като допълнителен начин за насърчаване на споделеното ползване на транспорт. СО следва да отдели раздел в уебсайта си, в който да бъдат посочени всички налични възможности за споделено пътуване и условията за ползването на автомобили, тротинетки, а защо не и споделен личен транспорт. Подобна инициатива има община Торино (Италия). Това би бил и своеобразен мониторинг над качеството на услугата, когато тя се предоставя от частни фирми, тъй като по същество тяхната дейност ще се рекламира от общината.

Жилището е неотменимо право и най-базово условие за човешката сигурност и добруване. В наши дни строежът на жилища е оставен основно в ръцете на частния сектор, а на пазара е отредена ролята да разпределя тези активи. Но пазарът разпределя само сред онези, които могат да си ги позволят или които имат достъп до ипотечен кредит.

Това води до огромно количество празни жилища, докато проблемът с бездомността в София продължава да се изостря. Според последното преброяване на НСИ, над една трета от всички жилища в София са празни (36%), а общият брой жилища е започнал да надвишава населението на града.

Въпреки че София вече е достигнала предостатъчен брой жилища за сегашните и бъдещите си жители, сегашният Общ устройствен план позволява строежа на огромно количество нови и ненужни жилища за около 1 млн. нови жители. Затова ролята на общината е да си върне инициативата, да спре презастрояването и да превърне излишъка на жилища в достъпни такива. Това може да стане чрез редица мерки, например таван на наемите, по-високо данъчно облагане на пустеещите жилища, отчуждаване и др.

Следните стъпки трябва да бъдат предприети, за да започнем да излизаме от спиралата презастрояване-липса на достъпни жилища-липса на инфраструктура:

• Създаване и реализиране на стратегическа жилищна политика, която да отчита не инвеститорския, а обществения интерес. Това означава създаване на солиден общински жилищен фонд. Чрез него общината едновременно ще влияе върху динамиката на пазара на наеми и имоти и ще има силен инструмент за задържане на висококвалифицирани хора. В крайна сметка основният смисъл на недвижимото имущество е да бъде дом, а не инструмент за печалба.
• Обръщане на тенденцията за приватизация на общинския жилищен фонд. Общинските жилища прогресивно намаляват – от 120 000 през 1993 г. до под 9 000 през 2021 г. В същото време за жилище чакат над 10 000 нуждаещи се, докато 36% от жилищата на територията на София стоят празни.
• По-високи данъци за празните жилища като стимул те да излязат или на имотния, или на наемния пазар.
• Рехабилитация на празни офисни сгради чрез превръщането им в жилищни.
• Съживяване на традицията на ведомственото жилище (от което народните представители продължават да се възползват), с което да се осигурява повече сигурност на работниците, близост до работното място (икономия на времето), включително на хора, работещи на свободна практика.

Необходимо е да сложим край на разделението на училищата на „елитни“ и „неелитни“. Само когато всички училища станат „елитни“, ще се гарантира еднакво доброто качество на образованието в столицата. Принципът „парите следват ученика“ доведе до силни дисбаланси в системата и превърна някои училища в предпочитани пред други. Някои не успяваха да запълнят паралелките си, а други се чудеха как да се справят с огромния брой желаещи да учат в тях. Едни училища получиха огромни бюджети за сметка на други.

Но парите в никакъв случай не означават автоматично качество. Българското училище се нуждае от стимули, които да мотивират учителите да вдигат качеството на преподаване и да бъдат по-взискателни. Необходимо е и да се поощряват образователните специалисти, които работят с деца в неравностойно положение. Както и в много други политики, в борбата срещу пагубния принцип „парите следват ученика" София може да стане пример за цялата страна.

Приоритетни цели:

• Училищен стол във всяко училище със строги изисквания към храната. Веднъж месечно училищните готвачи да се срещат с градски и училищни ръководители и диетолог, за да изготвят менюто (практика във Франция).
• Във Финландия е незаконно да основеш училище и да искаш училищна такса. Затова има много малко частни училища. Това означава, че богатите родители трябва да направят така, че държавните училища да бъдат на много високо ниво.
• Развитие и уеднаквяване на материалната база на училищата спрямо най-добрата
• Забрана на практиката от родителите да се събират финансови средства. Общинските училища ще се финансират от общината изцяло, като същевременно се осъществява контрол по разходването на средствата.
• Въвеждане на свободно избираем предмет „Трудови права“ за учениците в 11 и 12 клас. В над 90% от случаите след завършването на обучението си учениците се превръщат в наемни работници, като под 10% се вливат в редиците на „предприемачите“. Въпреки това понастоящем в училищата се изучава предмет „Предприемачество“ и учениците нямат шанса да се запознаят с реалността, която ги очаква, както и видовете трудови договори, които ще им бъдат предложени и цялата нормативна рамка, засягаща техните трудови права. Поради това често току-що завършилите образованието си млади хора се превръщат в жертви на сивата икономика и некоректните работодатели.

Водата в София е концесионирана през 2000 г. като част от вълната на масово разпродаване на държавна и общинска собственост през онзи период, наред с въвеждането на валутния борд и режима на фискална стабилност. Тогава се обещава, че тези „непопулярни мерки“ са временни и ще се прекратят щом се стабилизира икономиката. След 23 години режимът на бюджетни съкращения не е отслабен, а елитите продължават да ни убеждават за „нуждата“ от „структурни реформи" и „затягане на коланите“.

През 2000 г. ВиК услугите в София са отдадени на концесия за 25-годишен период. За общината остава около четвърт от дружеството „Софийска вода“, а „Юнайтед Ютилитис“ получава останалите 77,1%. През 2010 г. „Юнайтед Ютилитис“ препродава дела си в „Софийска вода“ на френската „Веолия“. Това се случва без участието на общината и въобще без никакви публични дебати.

През 2000 г. водоснабдяването и канализациятата в София са в тежко състояние, водните загуби по мрежата възлизат на около 60%, като то е влошено след 1989 г. През 80-те години загубите са под 30%. Първоначалната идея е частните инвеститори да вкарат свежи пари и да възстановят компанията. Според тогавашния договор, концесионерът се задължава да запази осреднена цена от 0,435 лв. за кубичен метър за пълния концесионен период. Също така, само за първите пет години загубите трябва да намалеят от 60% на 30% – средно по 6% годишно.

Днешната цена е близо 15 пъти по-висока от първоначално обещаваното (увеличението е с 1482% – от 0,435 лв. на куб.м. на 2,935 лв.), а компанията постоянно се опитва да я повиши, като исканията ѝ за цената през 2024 г. са тя да стане 3,588 лв. на куб.м. с ДДС. Концесионерът твърди, че инвестициите изискват по-високи цени. Но ако подобряването на услугата ще става с повишаване на цената, то това е нещо, което може да се направи и от общината. Така ще се спестят много от разходите, което превръщат в печалби за частната компания. Още повече, че самата идея за концесиониране е обосновавана с аргумента, че частният инвеститор ще вкара външни средства. Въпреки огромното увеличение на цената, след 23 години загубите все още не са достигнали онези 30%, които трябваше да бъдат достигнати още през 2005 г., като за 2022 г. те са 38,43%. Голяма част от подобренията на ВиК услугите в София, като (макар и бавното) разширяване на канализационната мрежа, се финансират с публични средства, например от европейски проекти.

Частното управление на водата е съпътствано с постоянни корупционни скандали. През 2013 г. изтече информация, че „Софийска вода“ отчита дори рекламата като „инвестиция“, но също и разходи за таксита или за закупуване на автомобили. Друга корупционна схема е пренасочването на инвестиционни средства към дъщерни компании за „проектантски услуги“. Това не е първи случай. През 2005 г. външният одитор на „Софийска вода“ изнася публично информация, че като инвестиции се отчитат сметки за ресторант, пребиваване на близки на чуждестранните мениджъри в България и други подобни. Като инвестиция са отчитани и „консултантски хонорари“.

Предвид резултатите от концесионирането на „Софийска вода“ се налага изводът, че най-доброто решение за гражданите е връщането на водоснабдяването в общински ръце. Това ще бъде и нашата приоритетна цел.

• Технологична модернизация на дружеството, но без това да доведе до концесионирането му.
• Прекъсване на опитите за приватизация на дружеството и осветляването им пред обществото.
• Разширяване на покритието на „Топлофикация“.

Основният проблем на общинското дружество „Топлофикация“ ЕАД в най-общи линии е цената на природния газ. Топлофикация консумира ⅓ от природния газ в България. Заради рязко нарасналите цени общинското дружество увеличи дълговете си. Общинският съвет в лицето на председателя Георги Георгиев, декларира, че „целта е да се намери външна компания, която „да инвестира в изграждането на нови мощности за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, а срещу това да управлява „Топлофикация“ 35 години.“ Към момента индикативни сигнали за интерес има от френската "Веолия", която е концесионер и на „Софийска вода“, както и от американската енергийна компания „Контур Глобал“, собственик на ТЕЦ Марица-Изток 3. Поставяме си като основна задача тези опити за приватизация чрез концесия да бъдат прекратени.

Досегашният кмет Фандъкова наскоро заяви, че „Топлофикация“ е „обречена на загуба“ и се намира в „регулаторен капан“. Това поражда въпроса: ако „Топлофикация“ е обречена на загуба, защо който и да е инвеститор ще пожелае да си вкара подобен автогол и то за срок от 35 години. Очевидно апетитите към концесионирането на „Топлофикация“ ЕАД са големи и след като едно частно дружество смята, че ще спечели от нейното управление, следва общината да изработи собствен план за управление – общината в никакъв случай не е по-лош стопанин от частните фирми.

• Столична община ще поведе кампания срещу либерализацията на енергийния пазар за битовите потребители.
• Общината ще изиска от правителството и парламента незабавно изкарване на всички общински предприятия, дружества и институции от свободния пазар на електроенергия.
• План за действие срещу енергийната бедност.
• Общината ще кандидатства по европейски програми за поставяне на фотоволтаици върху сгради – жилищни, офисни, общински, както и в общински дружества и предприятия.
• Ще предприеме мерки за намаляване на използваната електроенергия при осигуряването на публични услуги чрез внедряване на нови технологии.

Проектът за пълна либерализация на електроенергийния пазар предвижда разширяване на свободния пазар на електрическа енергия в страната като следващата стъпка в либерализацията на пазара е преминаването на всички битови потребители от регулиран към свободен пазар. България е страната с най-висока енергийна бедност в целия ЕС, а с излизането на битовите потребители на свободния пазар, енергийно бедните хора в столицата ще се увеличат. Това ще доведе до необходимост от осигуряване на допълнителна грижа и съответно до допълнителни разходи за общинския бюджет.

Наложително е преразглеждането на понятията и въвеждане на трети вид потребители (освен битов и небитов), които да обхващат държавните и общински органи, предоставящи основни обществени услуги: социални, здравни и образователни услуги, масов градски транспорт и улично осветление. Реално потребяваната електрическа енергия при осъществяването на тези услуги има изключително битов характер: отопление и осветление за децата в детските градини и училища, пациентите в болничните заведения и т.н. Най-фрапантният пример е при социалните услуги, където общината следва да предоставя грижа, близка до тази, предоставяна в домашна среда, но заплаща електроенергия по цени като на производствените предприятия. Изкарването на общинските дружества, предприятия и институции от свободния пазар ще заздрави техните бюджети и ще освободи финансови средства, които да се използват за подобряване на материалната им база и/или извършването на допълнителни обществени услуги.

По отношение на общинското осветление ще работим по две направления: Първо, разширяване на обхвата на покритие на градското осветление и второ, повишаване на енергийната ефективност чрез повишаване на броя на LED осветителните тела.

Наличието на улично осветление е въпрос, засягащ сигурността - то кара гражданите да се чувстват по-спокойни и предотвратява някои проявления на битовата престъпност.

• Ще бъде изградено осветление в районите, които все още не са обхванати от такова, съобразено с актуалните данни на ОП "Софияплан" относно състоянието на осветлението в града.
• Ще изготвим и изпълним проект "Сигурно осветление", свързан с превръщането на София в първия град с изцяло LED-осветление. В системата за външно обществено осветление на Столична община към момента съществува значителен потенциал за повишаване на енергийната ефективност. Целта е в кратки срокове да се постигне реална икономия на енергия.
• Ще направим анализ на възможностите за използване на модела "продукт като услуга" по отношение на градското осветление и ще експериментираме въвеждането му в три столични квартала. На базата на резултатите след една година ще направи анализ разходи-ползи и ще реши дали да разшири този модел върху територията на цялата община.

Предлагаме следните стъпки за общинска социална политика, която не оставя никого зад борда:

На първо място, трябва да разширим правомощията, финансирането и подготовката на общинското предприятие за патронажна грижа, създавайки повече мобилни екипи, които да отговарят бързо на граждански сигнали, както и да се самосезират за „социални случаи". Например, службата получава сигнал по „външни белези": мръсни и стари прозорци на балкон, пълен с гълъби и самотен пенсионер, който се грижи за тях и си говори сам. Объркана жена блуждае по улиците в окаяно състояние. Хора, спящи навън. Екипът отива на място – по сигнал или просто защото сам се е натъкнал на случая по време на обиколки – оказва неотложна помощ, проучва материалното положение на човека и ако има нужда, го записва за допълнителни грижи като топла кухня, подслон, общинско жилище и пр.

Грижите, които могат да се оказват на място, като топла храна, пазаруване и почистване на дома са много важни, но това не изчерпва ролята на общината. Трябва да се създаде и нископрагов дневен център, по подобие на центъра за хора със зависимости Розовата къща, предоставящ условия и пространство за социална интеграция и развитие на бедни или изключени хора. Може да им помага при вадене на личните документи, да предоставя обучения, култура, отдих, пералня и пространство да преодоляват самотата и отчуждението. Подобно на пенсионерски клуб, но за най-бедните, както и за хората, живеещи в най-голяма несигурност.

Разширяване мрежата и подобряване на условията в наличните кризисни центрове за хора, жертви на насилие (особено жени и деца).

Разширяване на мрежата от центрове, предлагащи временен подслон и административна помощ на бездомните (не само за през нощта и през зимата), докато се работи за бързата им реинтеграция в обществото през една включваща и достъпна общинска жилищна политика, която не оставя никого зад борда.

Изграждане на общинска хранителна банка.

По данни на Световната продоволствена програма – най-голямата международна хуманитарна организация за подпомагане с хранителни продукти, 1/3 от произведената в света храна се изхвърля, докато огромен дял от населението страда от недостиг. В България почти 1,6 млн. души се квалифицират като бедни, а гражданите тук използват най-голям дял от доходите си за храна в сравнение с другите държави членки на ЕС.

Чрез посредничеството на Столична община, годните за консумация, но въпреки това изхвърляни понастоящем храни биха могли да стигнат до нуждаещи се граждани, включително такива в социални услуги. Към момента в страната подобна дейност развиват няколко неправителствени организации, но те нямат капацитет да покрият цялата страна. Столичната община ще изгради хранителна банка, тъй като тя би имала значително по-публичен и общностен характер, отколкото трансфера на такъв ключов социален ангажимент към финансирани с частни средства организации, които понякога будят недоверие в гражданите.

За тази цел общината следва да изгради логистичен център, да се свърже с големите търговски вериги в града и нуждаещите се граждани, като последното най-лесно може да бъде направено през социалните домове. Дарените храни е задължително да са придружени от нужните сертификати и други документи, удостоверяващи, че храните отговарят на хигиенните и нормативни изисквания за безопасност и са годни за консумация. Взаимодействието с други държавни институции като Агенцията за социално подпомагане би могло да улесни и направи процесът значително по-ефективен. Изграждането на общинска хранителна банка от една страна ще ограничи разхищението на ресурси, от друга страна има и социален аспект.

Всички имаме майки и бащи, баби и дядовци. Някои от тях остават самотни, когато децата и внуците се оказват в чужбина. Необходими са достатъчно домове за възрастни хора, които да предоставят възможност за достойно обгрижване, за достоен живот – така че обитателите им да се чувстват уважавани граждани на своя град. Уви, има и немалко млади, но тежкоболни хора, които имат нужда от палиативни грижи. Затова са необходими и достатъчно хосписи.

Към момента общината осигурява само 790 места за настаняване в домовете за възрастни хора (управлението на 85 от тях е прехвърлено към фондация) и 241 места за хора с различни увреждания, което е крайно недостатъчно. Предвид обществените нужди в тази посока, си поставяме следните цели:

• Краткосрочни цели са да увеличим обхвата на хората, които имат право на грижа в домовете и да увеличим три пъти местата на тяхно разположение.
• Дългосрочните ни цели са да прекъснем порочните политики на прехвърляне на общинските социални услуги към неправителствения и корпоративния сектори и да реализираме дългосрочна програма, гарантираща адекватни по обем и качество грижи спрямо нуждите на столичаните.

Културата не е украса или лукс – тя е израз на жизнения свят на една общност. Тя е продукт на специално образовани артисти, каквито трябва да култивира всеки модерен столичен град. Но тя е и достояние на творческия потенциал на всеки един човек.

Не на последно място, културата е форма на общуване, жизненоважна, за да се превърне населеното място в общност. Активният културен живот е съществен фактор за това хората да чувстват града си като дом, а не просто като мястото, което се налага да обитават.

Един град, богат на хилядолетно културно наследство и на многопластово настояще като София, има много какво да даде на своите жители и гости. Но това може да стане само при културна политика, залегнала на принципите: контекст, устойчивост, споделеност.

Контекст означава: културна политика, съобразена със сложните и пъстри социални и исторически условия на града, проведена с уважение към жителите и градската среда.

Устойчивост означава: мислене в перспектива и в дълъг срок, с оглед опазването и надграждането на наследеното, както и трайното вграждане на новите успехи в живота на града.

Споделеност означава: включване на максимален брой жители на града, особено на деца, млади хора и пенсионери, в неговия културен живот – не само като публика, но и като активно градящи го.

Общинските културни институции като театри, галерии, библиотеки и в традиционен български контекст – читалища, са средища на духовен живот и място за общуване между жителите на града. Столична програма „Култура“ е една от малкото сравнително успешни политики на СО през последния управленски мандат. Но цялостната културна политика на общината е белязана от редица недостатъци:

• липсва интеграция между програма „Култура“ и дейностите на общинските културни институции;
• общинският бюджет акцентира върху финансирането на еднократни културни проекти с недостатъчен поглед върху тяхната устойчивост във времето
• твърде ниско е финансирането на читалищната дейност по чл. 22 от Закона за народните читалища, като те на практика са оставени на държавна издръжка;
• подобна е и ситуацията с финансирането на Столична библиотека.

Общото между тях е мисленето на парче, прехвърлянето на голяма част от бюджетната издръжка върху държавата, тенденцията да се фаворизират частни културни институции пред общинските. На проектен принцип култура не се прави. Проектният принцип трябва да бъде допълнение към траен и промислен ангажимент, какъвто община като Столичната – богата и на културно наследство, и на финансов ресурс – може да си позволи.

С библиотечен фонд от почти 1 млн. единици и 80 хил. читатели (от които 20 хил. деца), с разнообразните културни събития, които организира целогодишно, и с петте си филиала, Столична библиотека е сред най-живите институции в града. Същевременно материалната база, информационните ресурси и условията на труд в нея са далеч от тези в съвременните библиотеки.

София може да се похвали и със 170 народни читалища, поддържащи общностния културен живот извън центъра на града. Много от тях са си извоювали позицията на събирателна точка на квартала – място, което неговите жители посещават не само на специални събития, а където те се срещат, за да общуват помежду си. Същевременно читалищата страдат от още по-съществени проблеми с материалната база и съвременните ресурси.

Успешното разработване на общинските, вкл. кварталните библиотеки като общностни центрове – в места, където жителите на общината се събират и се чувстват у дома си, е практика, добре позната от Северна Америка, особено Канада (Монреал, Торонто). Вярваме, че въз основа на добрите практики на софийските читалища и Столична библиотека, подобен подход може да бъде осъществен и в съответствие с българските специфики и традиции.

Поддържането на общинските културни институции, в т.ч. библиотеки и читалища, като модерни, добре осигурени и посещавани средища на общностния живот трябва да бъде първостепенна цел в политиката на Столична община. Тя е от огромна значимост не само за превръщането на София в един истински споделен град, но и за социалното включване – особено на децата, възрастните и хората в неравностойно положение.

За тази цел:

• ще въведем интегрален подход в разработването на общинските културни политики, вкл. програма „Култура“, програмата за развитие на читалищната дейност и др.;
• СО ще се ангажира в годишните си бюджети да включва адекватна общинска субсидия за читалищната дейност и за Столична библиотека, която да допълва държавната;
• ще заложим на устойчивите културни инициативи, които се вписват успешно в градската среда, история и традиции и допринасят за тяхното модернизиране и за това София да стане по-свързан и приобщен град;
• ще приоритизираме включващите културни събития, в които културните институции се отварят към максимално широка публика и в които култура се прави извън институционалните стени, с особена грижа към младите и възрастните.

Спортът е съществена дейност за отдиха, общуването и здравето на жителите на един град. Затова ключовата ни идея тук отново е: масова достъпност. Спортът не е лукс – той не трябва да бъде достояние само на професионалистите и на заможните.

Зад фасадата на „Европейска столица на спорта“ се крие тъжната действителност на рушащи се стадиони, буренясали игрища, неприветлива градска среда. Масовите спортни събития са кампанийни, а децата на София имат твърде ограничени възможности да участват в организирана и неформална спортна дейност. Над 300 000 жители на столицата са без непосредствен достъп до място за спорт. Достъпът на мнозина други е силно ограничен

За да поправим това, ще предприемем следните мерки, отново с особено внимание към децата и младите хора:

• строеж на обществени, свободно достъпни игрища и други спортни пространства, равномерно разпределени из града, във всеки квартал;
• рехабилитация на салоните за физическо възпитание и дворовете на всички общински училища;
• програма за ранно включване в спортни дейности в детските градини;
• строеж на адекватни детски площадки в кварталите, където такива липсват или са недостатъчни;
• осигуряване на достъпност на природен парк Витоша с велосипеден и обществен транспорт, вкл. лифтове;
• прекратяване на концесията на лифтовете и ски пистите на Витоша;
• елиминиране на всички несвойствени дейности от парковете и другите зелени пространства в столицата;
• осигуряване на адекватни пространства за типичните градски спортове като различните форми на колоездене, скейтборд, каране на кънки.

Качеството на публичното пространство и възможността за гражданите да го използват споделено зависи също и от броя и качеството на обществените тоалетни. София е една от малкото европейски столици, чиито обществени тоалетни не отговарят дори на най-елементарните правила за благоприличие и хигиена. Обществените тоалетни в столицата са изключително малко, а бившите такива вече не се използват по предназначение.

• Общината ще си върне част от разпродадените обществени тоалетни и ще изгради нови, след като разработи стратегия и програма, съобразени с нуждите на отделните квартали.
• Приоритетно такива ще се изградят на пазарите, крайните спирки на транспорта, гари, паркове и други места със засилен поток от хора.
• Ще преразгледа всички сделки за приватизация на тоалетните, сключени до момента.
• На неизрядните концесионери няма да налага глоба, а ще прекратява концесионния договор.
• Ще прекрати практиката на отдаване на концесии и ще се преориентира към управление на обществените тоалетни чрез общинско дружество.

Споделеният град позволява на жителите ефективно и безопасно да обединяват ресурсите, с които разполагат – от споделени пространства до автомобили, от умения до комунални услуги – за да създадат по-силни, по-здрави и по-свързани общности. Градовете са местата, които най-добре насърчават сътрудничеството. Те израстват, просперират и се променят благодарение на гражданите и отношенията между тях. Днес кризата и новите технологии засилват тези отношения и създават нови възможности. Всъщност все по-често гражданите се събират, споделят опит и ресурси, време, пари, умения, създавайки нови модели на споделени услуги, но също така и нови форми на реципрочност и управление на обществените блага. Всички действия, насърчавани отдолу, от активни граждани, които чрез обединяване на продукти и ресурси спестяват пари, са полезни за околната среда и сближават хората. За да бъде възможно споделените пространства, продукти и услуги да растат и да станат неразделна част от градската тъкан, те се изправят пред регулаторни, организационни и културни предизвикателства, които могат да бъдат преодолени само чрез промяна на институционалната парадигма. Местните власти вече не могат да бъдат само "пазачи" или "доставчици на услуги", а трябва да улесняват споделеното потребление, да управляват мрежи за сътрудничество между различни субекти, заинтересовани от реализацията на една обща цел.

Местната власт трябва да осъществи редица стъпки, за да насърчи сътрудничеството и да създаде един по-споделен и устойчив град:

1. Да изготви регламент относно споделянето на продукти и услуги, който да позволи изграждането на съгласувана административна рамка, в която да могат да се включат всички граждани.

2. Да изготви наръчник за споделени услуги, който да бъде справочник за хората и фирмите, които искат да създават нови услуги или да адаптират съществуващите.

3. Да картографира съществуващите споделени услуги и да ги интегрира в обща мрежа, за да увеличи тяхната видимост и ефективност.

4. Да улесни развитието на съществуващите услуги и раждането на нови.

5. Да улесни включването на „традиционни" компании, така че те да могат да разберат ползите от споделената икономика, да могат да формират партньорства с други услуги, да активират нови продукти, за да се разшири предлагането.

6. Да популяризира споделеното потребление и услуги чрез комуникационна кампания, способна да обясни ценностите на споделянето и да покаже ангажимента на администрацията да ги насърчава.

7. Да даде точни насоки как да се спазва закона и да се плащат данъците, за да насърчи гражданите да предлагат споделени услуги в пълно съответствие със законите.

8. Да изгради цифрова платформа, която да обединява всички споделени продукти и услуги на територията на общината, за да насърчи връзките между тях.

9. Да наложи на фирмите и организациите, предлагащи услуги за споделено потребление на територията на общината, изисквания, улесняващи достъпа на гражданите и гарантиращи коректното обслужването (например, наличието на директна телефонна връзка с доставчика на услугата, интернет сайт на български език и др.). Недопустимо е фирмата, която предоставя тротинетки под наем в столицата, да няма кол-център и за клиентите ѝ да е невъзможно да се свържат в реално време с нея, за да разрешат възникнал проблем.

Градските градини представляват малки по размер обществени площи, които обикновено общините отдават под наем за отглеждане на плодове и зеленчуци и се регулират от специфични разпоредби. В западните държави първоначалната функция на тези градини е била самоизхранването на обработващите ги, но с течение на времето са придобили и развлекателна функция, като в последното десетилетие се фокусират и върху идеите за здравословна храна, за социално включване и за развитие на благосъстоянието на кварталите. Градските градини са добър начин за оползотворяването на неизползвани и изоставени площи в покрайнините на кварталите, в крайулични и междублокови пространства и т.н.

Градските градини обикновено се намират в обществени, изоставени и открити райони на града, разположени в близост до домовете на обработващите ги и могат да бъдат част от паркове, земи, които временно са изключени от жилищното строителство, свободни парцели, земи на читалища, църкви и училища. Управлението на земята се основава или на неформални споразумения, или на временно или постоянно право на ползване, сключено със собственика (община, училище и др.).

В градските градини могат да се отглеждат всякакви храни, като причините за производството могат да бъдат най-разнообразни: домашно потребление, занимание в свободното време, удоволствие от досега с градината, установяване на социални връзки и желание да се подпомогне общността.

Един широко разпространен на запад вид градски градини са образователните. Те са разположени в училища или други обучителни центрове. Целта им е децата и посетителите да се запознаят с производството, преработката, консумацията на храни и тяхното въздействие върху околната среда. Педагозите често нямат опит в земеделието, затова може да се наложи да бъдат обучени от специалисти. Необходима е и помощ при разработването на учебни програми и обучителни модули за учениците в различните класове.

Общината може да направи много за развитието на градското градинарство. За целта би могла да картографира използваемите пространства; да сключва договори за наем на символични цени с граждани, училища, неправителствени организации и т.н. Насърчаването на градското земеделие от една страна ще доведе до оползотворяване на изоставените площи, а от друга - до увеличаване на благоденствието на столичани в социално измерение.

Добри практики за създаване и поддържане на градски градини могат да се открият и понастоящем в България, като техни инициатори са малки местни общности или неправителствени организации. Столична община трябва да приеме план и програма за насърчаване развитието на градските градин, като общинска инициатива, а така ще насърчи и отделни общности на квартално ниво да се включат. Практиката показва, че отгледаните в такива пространства плодове и зеленчуци често се даряват на хора в нужда или социални институции. А ако се приложи и масово компостиране, то може да допълни успешно отглеждането на различни култури в градската среда.

• Столична община ще използва своите финансови и физически ресурси, за да създаде и да подпомогне създаването на библиотеки за инструменти, уреди, дрехи и др. Освен социалната функция на подобни библиотеки, по този начин би могъл да се оползотвори неизползван общински сграден фонд в интерес на всички граждани.
• Общината ще разработи дългосрочна програма за развитие на споделеното потребление с общинско участие, съобразена с нуждите на гражданите и съществуващите възможности.
• Ще приеме наредба за улеснено отдаване под наем на общински сгради на граждани, организации и фирми, които искат да създадат "библиотеки за инструменти". Впрочем такива практики са прилагани и преди няколко десетилетия в България, като по този начин гражданите не са принудени да купуват инструменти, които ползват изключително рядко в живота си.

Облекла, превозни средства, мебели, телефони, телевизори, играчки, спортни уреди, домакински уреди и градински инструменти - всички са примери за възможни „споделяеми" стоки, които представляват около една четвърт от разходите на домакинствата и една трета от битовите отпадъци. Ако моделите за споделяне се осъществяват при най-благоприятни условия, биха могли да се постигнат спестявания до 7% от бюджета на домакинствата и 20% от гледна точка на отпадъците.

Заемайки не само името, но и принципа на функциониране на библиотеките, се раждат все повече „библиотеки за инструменти", в които се предлага достъп до инструменти, машини и пространства. Библиотеките за инструменти са „библиотеки за неща", вместо за книги. Те могат да предоставят достъп до нещата от каталога си безплатно или чрез абонаментна такса.

Библиотеката за инструменти изпълнява следните основни задачи:

• Заемане: на всякакви видове инструменти и машини; помещения за използване за семейни или общностни събития и др.
• Контрол: Следи се за пълната и навременна възвръщаемост на всички взети назаем инструменти, за да се гарантира дългосрочната устойчивост на наличния инвентар. Персоналът също така търси обезщетения при изгубване или върнати със закъснение инструменти.
• Поддръжка: Извършва се рутинна поддръжка и ремонт на цялото оборудване, за да се осигури доброто състояние и да се удължи живота на инвентара. Тази функция обикновено се изпълнява от специалисти.
• Образование: Някои библиотеки за инструменти организират образователни курсове. Центърът за достъп до инструменти във Ванкувър (VTLCAC) предлага курсове за домашни ремонти, дървообработване и основна поддръжка на автомобили.

Моделът на споделените „библиотеки" понастоящем няма действащ пример в България. До началото на 90-те години такъв модел се е прилагал от тъй наречените „Комбинати за битови услуги", които са предлагали инструменти, пишещи машини и други вещи. След тяхното закриване, подобни услуги не се осигуряват нито от публичния, нито от частния сектор. Същевременно развитите индустриализирани държави имат много примери за споделени „библиотеки", ръководени основно от общини и граждански организации.

Извън инициативите на общината, местната власт ще насърчи използването на вече съществуващи опции за споделено потребление по инициатива на фирми, граждани или организации. Това може да бъде направено както с отдаване под наем на символични цени на общински обекти, така и чрез нормативни промени.

Дори при отдръпването на публичните власти от реалната икономика през последните три десетилетия, все още общините предоставят редица обществени услуги, за които ползват различни стоки – осветление, принтери за собствено ползване или центрове за принтиране, автобуси за градския транспорт, оборудване за публични обекти като училища и детски градини. Ползването на тези стоки може да става не чрез закупуване, а чрез заплащане на месечна или годишна такса към производителя. Като голям клиент, общината би могла да постигне договорености, каквито са недостъпни за отделния битов потребител.

Този модел се нарича „сервитизация" и се прилага вече в много части на света, разбира се, в по-развитите. По този начин общината няма да се налага да осъществява поддръжката на продуктите, това ще се прави от производителя, тъй като той не продава стоката, а само нейната функционалност. По този начин производителите са заинтересовани да произвеждат качествени стоки, в които не залагат преждевременно остаряване, така че клиентите да са принудени интензивно да купуват нови. Част от ползите за общината при прилагане на този модел:

• Отпада притеснението на местната власт за качеството на продукта, тъй като бързата му поправка е ангажимент на производителя;

• Отпадат разходите за персонал и материали за поддръжка на закупените продукти;

• Отпада необходимостта общината да предвижда възможност за депониране на отпадъците след края на жизнения цикъл на стоките или за рециклирането им;

• Намалява се времето, в което дадена общинска услуга не функционира или не функционира с пълния си капацитет, поради нуждата от извършване на ремонти.

Както вече неколкократно беше споменато, и в момента се развиват и налагат различни добри практики, които насърчават споделеното, щадящо околната среда потребление. Основен проблем е липсата на информация за съществуващите възможности. Тук виждаме основната роля на общината, като ключова институция на местно ниво.

• Столична община ще направи подсайт на основния си интернет сайт, в който да публикува списък с фирмите и организациите, които извършват дейност, подпомагаща споделеното потребление. Гражданите би трябвало да имат достъп до информационни видеа за ползата от тази дейност както за околната среда, така и за личния им домакински бюджет.

• Оповестяване на интернет сайта на общината на местата, в които гражданите могат да предадат дрехи, подходящи за повторна употреба или за рециклиране. Огромна част от закупените дрехи се ползват неколкократно или въобще не се използват. Насърчаването на повторната употреба би довело до намаляване на ненужното разхищение на природни ресурси. В допълнение, неползваните дрехи могат да се раздават безплатно на нуждаещи се граждани от общината, като социалният ефект допълва екологичния такъв.

• Столична община ще изготви и приеме план за превръщането на общината в „Кръгов град“. Целта е на местно ниво да се осъществи възможно най-ефективния преход към кръгова икономика. Част от плана следва да е организирането на кръгли маси и срещи с фирми, граждани и граждански организации – всички заинтересовани страни, които могат да дадат идеи или да станат проводник и разпространител на идеите и инициативите на общината.

Здравната политика пряко засяга живота на всеки един човек – млад или възрастен, болен или здрав. Най-непосредственото нейно изражение са грижите, които властите полагат за лечебните заведения, осигуряващи лечение и профилактика на гражданите.

През последните десетилетия пагубната политика на българската държава беше да превърне здравеопазването в стока, а лечебните заведения – в търговци. На това трябва да бъде сложен край.

Здравеопазването е поредният жизненоважен сектор, в който коренната промяна на общинската политика в столицата може да послужи като модел за трансформация на национално ниво. Здравеопазването в София ще бъде грижа, а не бизнес.

Със своите 11 болници, 26 поликлиники и редица други медицински центрове, Софийската община е един от основните собственици на лечебни заведения в страната. Същевременно болниците и ДКЦтата са оставени до голяма степен на самоиздръжка. Целият бюджет за здравеопазване на СО е приблизително равен на сборния бюджет на само двете най-големи общински болници – Първа и Пета градска.

Макар огромните си несъвършенства, нормативната рамка, регулираща лечебните заведения в България позволява общинското им финансиране (ЗЛЗ, чл. 96(2), 97(5). Години наред Столична община неглижира тази възможност – положение, което ще прекратим. Затова основен приоритет в бюджетната ни политика е повишаване финансирането на здравеопазването.

Целевото финансиране на лечебните заведения от общината ще се превърне в трайна и целенасочена политика, която да сложи край на търговския принцип в общинското здравеопазване. В центъра на този нов модел ще поставим пациента, а не търговския резултат на болницата или дигностично-консултативния център.

Общината е длъжна да гарантира достъпността до лечебни и профилактични медицински грижи на всички свои граждани и във всички свои райони. Необходимо е преосмисляне на философията и структурата на системата от ДКЦ, което да гарантира наличието на специализирани, компетентни и технически обезпечени медицинска грижи във всички точки на града.

Всяка поликлиника ще стане медицински център, предлагащ цялостен спектър медицински грижи, а не просто сбор от кабинети. В това отношение ще имаме предвид добрите примери на софийските ДКЦ, които със собствени усилия все пак успяват да реализират тази идея на практика.

Не на последно място, ще разработим специални програми за профилактика и превенция, които да компенсират още една неглижирана от държавата жизненоважна дейност в здравеопазването.

Мерките, които ще предприемем, включват:

• целево субсидиране на общинските лечебни заведения, което скъсва с търговския принцип на тяхната самоиздръжка;
• в т.ч. капиталови разходи за модерно оборудване и за приветлива среда в общинските болници и поликлиники;
• изготвяне на Общинска здравна карта на София, въвеждаща стандарти на обезпеченост на потребностите от медицинска помощ, по-високи от тези на Областната здравна карта и със специален акцент върху териториалната достъпност на специализирани медицински грижи във всеки район на столицата;
• промени в Наредбата за общинските лечебни заведения в съгласие с Общинската здравна карта, които да гарантират, че общинските ДКЦ разполагат с необходимия брой специалисти и ОПЛ, покриващи потребностите на хората от съответния квартал, за да не се налага да пътуват надалеч или да прибягват до частни здравни услуги;
• разработване на финансирани от общината устойчиви, периодични и обхватни програми за профилактика и превенция, с особен акцент върху децата, младежите, непривилегированите групи и хората в неравностойно положение
• специално внимание ще отделим на психичното здраве, предвид растящия брой нуждаещи се от съответните грижи столичани (виж раздел „Психична грижа“)

София е столицата с най-мръсен въздух в Европейския съюз, което сериозно уврежда здравето и влошава качеството на живот на столичани. Здравето на гражданите е тясно свързано с качеството на въздуха и всеки ход за подобряването му е от полза за общественото здраве. Съществува директна връзка между замърсения въздух на София и препречването на въздушните потоци от високото строителство. Който неглижира проблема, става съучастник в него.

Приоритетни цели:

• Ще работим за възстановяването на зелените клинове към Витоша.
• Отчуждаване на незастроените частни имоти на територията на зелените клинове по плана Нейков.
• Подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд.
• Наблягане на озеленяването като естествен начин за улавяне на емисии, охлаждане на града и пречистване на въздуха.
• Изграждане на локална мрежа от сензори за наблюдение и измерване на качеството на атмосферния въздух.

Още през 30-те години е било планирано да има няколко зелени коридора, през които въздушните течения да преминават така, че да вентилират въздуха в града. Този замисъл е съхранен през следващите десетилетия, но през последните 30 години тези зелени коридори започват да се компрометират. Изграждат се много високи сгради, които пречат на въздушните течения. В резултат непрекъснато се говори колко лош е въздухът в София, как е наситен с фини прахови частици, търсят се варианти да се спира горенето на въглища и дърва, да се спират автомобили. Включително се стига до крайно дискриминационните мерки за следене на ромските квартали и колко точно те замърсяват въздуха на София.

Но дори да спрем да дишаме, София ще остане мръсна, ако не може да се проветрява, ако тези зелени коридори не са проходими за свежия планински въздух от Витоша. Темата не е непозната, обсъждана е в Столична община, има и неин доклад. В него градоустройството се разглежда именно през тази призма – как да съхраним зелените клинове, които да внасят свежест в центъра на столицата.

Ние ще работим за възстановяването на зелените клинове към Витоша. Планът Мусман от 1938 г. е смятан за абсолютен еталон в градоустройството, но предвижда застрояване в Южния парк, за разлика от плана Нейков от 1961 г. На плана Нейков Южният и Ловният парк се сливат в най-южните си части при Витошa. Към момента Южният парк е по-запазен от Ловния, но той е обект не само на инвестиционен натиск, но и на реституция, заради която една пета от парка се е оказала частна, а общината не предприема никакви стъпки да отчужди терените. В момента около 36% от териториите на зелените клинове на града са частни имоти, но стоят все още незастроени, заради все още действащи законови норми.

Ако не бъдат предприети спешни мерки за отчуждаване на тези територии, има голяма опасност инвестиционният натиск да надделее над слабата нормативна защита на общото благо и тези най-апетитни имоти да бъдат застроени.

Дирекцията „Аварийна помощ и превенция“ към Столична община разполага с персонал от 45 души, които са отговорни за превенцията и реакцията в случай на бедствия за 1,4-милионна София. Нейните аварийно-спасителни екипи годишно посещават над 2500 сигнала. Дирекцията извършва дейности по обучение за защита при бедствия на ученици и граждани, отводнителни дейности, премахване на опасни дървета, съдействие при пътно-транспортни произшествия и др. Но освен необходимостта от обучение и бърза реакция при възникването на природни бедствия, е необходимо да се обърне сериозно внимание на начините да се предотврати реализацията на подобни сценарии. За съжаление, понякога те възникват поради непремислени или пропуснати дейности и биха могли да бъдат избегнати при спазване на всички изисквания, заложени в законите, наредбите и договорите. Дирекцията отговаря за Центъра за превенция на бедствия, аварии и кризи в район „Надежда“, Оперативния дежурен център в кв. „Павлово“ и Центъра за обучение в район „Панчарево“.

Наводненията са причина за повече щети, отколкото всички други разрушителни природни събития. В една силно урбанизирана среда, рискът от наводнение е висок, особено при интензивна дъждовна буря, където счупени клони и отломки запушват канализационните шахти речните корита и дерета. Поради високата степен на застрояване с бетон и асфалт и малкото зелени площи, изкуствени езера и др. водата трудно се оттича, и това води до значителни наводнени участъци, особено в ниските места на града.

Природните наводнения биват наводнения от речни разливи и поройни наводнения. Състоянието на каналите, деретата, залесяването на хълмовете около населените места или незаконните сечища могат да предизвикат значителни натрупвания на водни маси, които в даден момент да пробият образувалите се бентове и да доведат до силна приливна вълна. Затова от ключово значение е почистването на речните корита, което обаче не се прави с необходимите темпове. Така например река Лесновска не е почистена, макар че има взети решения за това, и носи риск от ново наводнение.

Повърхностно наводнение се получава вследствие на силен дъжд, особено ако е продължителен. Подобни повърхностни наводнения може да се случат във всяка градска зона, дори и да са на по-високи места. От съществено значение е качественото проектиране на отводнителните шахти, тяхното почистване и състоянието на каналите в населеното място.

Столичен инспекторат извършва проверки на техническото и експлоатационно състояние на дъждоприемните шахти. Общия брой на дъждоприемните шахти на територията на Столична община е 34980 броя. Почистването на вертикалната част се извършва координирано от фирмите, с които Столична община има договор за поддържане на чистотата. Проводимостта на връзките на дъждоприемните шахти с канализационната мрежа се осигурява от „Софийска вода“ АД.

По данни на Столичен инспекторат от 1 януари до 30 септември 2023 г. „Софийска вода“ АД е извършила профилактика на едва 4955 шахти. Данни за почистването на вертикалната част на шахтите от страна на фирмите за почистване, не са публикувани изобщо.

Приоритетните ни цели по превенция на наводненията са:

• Преглед на съществуващите договори с частните фирми по поддръжка на чистотата и „Софийска вода“ АД и съпоставка на броя на шахтите с извършената профилактика спрямо поетите ангажименти. При несъответствия в изпълнението ще предприемем стъпки за прекъсване на договорите.
• Повишаването на производствения капацитет на общинското дружество „Софекострой“ и съответната нужда от щатни служители. Увеличаване на районите, в които извършва дейности по поддръжка на шахтите и чистотата на улиците.
• Почистване на коритото на река Лесновска в изпълнение на вече взетото решение.
• Приемане на решения за почистване на коритата на другите реки, засягащи територията на СО, за които има такава необходимост.
• Повишаване на капацитета за мониторинг на състоянието на реките и дъждоприемните шахти.
• Създаване на карта на състоялите се наводнения на територията на СО през последните 15 години, обследване на причините и предприемане на мерки за тяхното премахване. Такъв пример е една част от гара Волуяк, която редовно се наводнява, без да се предприемат мерки за бонификация на проблемния участък от страна на СО.
• Осъществяване на тясно сътрудничество между Столичния инспекторат и екипите на дирекция „Аварийна помощ и превенция“, което да включва директни сигнали за забелязани от екипите нередности и съответно незабавен контрол.

Управлението на градските отпадъци е дейност от обществен интерес, извършвана от общините, които със свои собствени разпоредби установяват методите за разделно събиране, прехвърляне и транспортиране на различните видове отпадъци. Градът се нуждае от редовно почистване и измиване не само на улиците, но и на прилежащите им тротоари, пешеходните зони, подлези и надлези.

Оперативни цели:

• През 2024 г. да разработим програма за пълно и ефективно разделно събиране и оползотворяване на отпадъците, която да покрие всички квартали на Столична община до края 2027 г.
• Да се заздравят и да се подобри материалната база на общинските предприятия, свързани с почистването и третирането на отпадъците, с оглед на разширяване на тяхната дейност и прекъсване на порочната практика на прехвърляне на дейностите към частни фирми-подизпълнители.
• Преглед на концесионните договори и връщане в общински ръце на дейностите, свързани с поддръжката на чистотата в столицата.
• Приемане на мерки срещу безконтролното използване на пластмасови опаковки. Вече в България беше въведено плащане за ползване на найлонови торбички и кутии при покупки от търговските обекти. Все още обаче няма стимули за веригите да поставят автомати, в които да се връщат пластмасови бутилки, срещу което клиентът да получава отстъпки от крайната цена на касата. Това е стандартна практика в редица търговски вериги в Западна Европа и не само. Общината ще редуцира такса смет за веригите, които приложат в обектите си този модел, като така ще намали и отпадъците, които трябва да се депонират.
• Засилване на контрола по спазване на изискванията за почистване на строителните площадки и мерките за предотвратяване на замърсяването.
• Да се насърчи компостирането както от страна на домакинствата, така и от страна на бизнеса и общинските предприятия и институции.
• Да се приемат промени в наредбата за местните данъци и такси, с които се намалява таксата за битови отпадъци за предприятия, ползващи компостери на място.
• Да се закупят бързо разграждащи компостери, които да се разположат в публични обекти – училища, столове, общински предприятия. Подобен подход е предприет в Чехия, където още преди 6 години местните власти започват да работят по засилване на компостирането, като един от най-екологичните начини за справяне с органичните отпадъци.
• Да се подобри технологията на почистване и измиване чрез използването на машини, вместо на ръчен труд.

Насърчаване на компостирането

Предприятията имат законово задължение да разделят отпадъците и да ги транспортират. Органичните отпадъци са особено висок дял от отпадъците в туризма – ресторанти, хотели и пр., което превръща това перо в непренебрежим разход за бизнеса.

Именно поради това един от дългогодишните проблеми на местно ниво е такса битови отпадъци (ТБО). Още през 2011 г. едната от национално представителните работодателски организации спечели дело в Комисията за защита от дискриминация срещу наложената практика таксата да се определя по имуществен признак. Базирайки се на европейската политика, според която замърсителят трябва да плаща, през 2018 г. законодателите извършиха промени в Закона за местните данъци и такси, които предвиждат ТБО да се определя на база количествата генерирани отпадъци, а не въз основа на данъчната оценка на имота или активите на предприятието. С ясното съзнание, че това ще прехвърли тежестта върху домакинствата, народните представители предвидиха 2-годишен срок за реалното прилагане на новия модел по общините. Пет години по-късно разпоредбите на закона не се прилагат, поради опасенията на местната власт, че това ще доведе до социално напрежение.

Вече съществуват компостери, които обработват хранителните отпадъци за 24 часа. Те използват микроби и топлина, за да разградят отпадъците без да изпускат мирис. В крайна сметка органичните отпадъци са сведени до минимум, а полученият компост може да се използва в градски градини или да се дарява на местни ферми, тъй като е подходящ за отглеждане на различни култури. Ползите са многопластови: намалява се или дори се премахва необходимостта от събиране на отпадъци; намаляват се или се премахват вредителите, които обичайно търсят хранителни отпадъци; произвежда се компост за местната общност и пр.

Подобна инициатива вече беше проведена от столичния район Люлин в рамките на кампанията „Компостирай вкъщи“. По заявка от домакинства, местната власт предоставя компост за домашно ползване, като разходите са за сметка на Столична община.

Целенасочената общинска политика по оползотворяване на ненужните хранителни отпадъци в общината би имала огромен позитивен ефект както през редуциране на отпадъците, така и върху разходите на фирмите в туристическата и развлекателната сфери.

Преди десетина години са затворени общински оранжерии и разсадник. Поради което, за да се озеленява столицата, фиданки и теменужки вече се купуват от частници. На много пъти по-висока цена, отколкото могат да се произвеждат в общински оранжерии. Тези оранжерии категорично трябва да бъдат възстановени.

С цел по-добър здравен статус на хората и животните трябва да се извършва редовно третиране на тревните площи срещу кърлежи и комари.

Столичаните се нуждаят от повече зелени пространства и места за спорт и отдих на открито и преустановяване на прекомерното застрояване. Препоръките на Световната здравна организация са всички хора да живеят на максимално разстояние от 300 метра до зелена площ и общината следва да се стреми към тази цел.

От ключово значение е поддръжката на зелените площи и крайуличните пространства. Понастоящем израсналите храсти и дървета често закриват дори пътните знаци и това трябва да се промени.

• Връщане на общинското дружество по озеленяване и оранжерийно производство на фиданки, цветя и др.
• Закупуване на модерна техника за поддръжка на тревните площи.
• Редовно косене на тревните площи.
• Редовно третиране на тревните площи срещу кърлежи и комари.
• Поддръжка на крайпътните/крайуличните/междублоковите пространства - премахване на храсти и издънки.
• Въвличане на гражданите и особено ученици в инициативи за озеленяване, поддръжка и създаване на градски градини.
• Всички дейности по озеленяването и поддръжката да преминат постепенно в общински ръце .

Законът за защита на животните е приет през 2008 г. и може да се каже, че е един добър закон по европейски стандарти. Въпреки това проблемът с безстопанствените животни продължава видимо и директно да засяга спокойствието на гражданите на столицата, въпреки предприетите досега мерки и постигнатите резултати от страна на Столична община. Законовата рамка е налице, следователно проблемът продължава да съществува по други причини.

Ключовата дума за разрешаването на проблема с безстопанствените животни е „контрол“ – контрол над домашните и безстопанствените кучета и котки, контрол над развъдната дейност, контрол над публичните, частните и неправителствените фирми и организации, чиято дейност директно засяга домашните и/или безстопанствените животни.

Столичният инспекторат осъществява контрол по спазване от страна на всички юридически и физически лица на територията на Столична община на нормативните актове на Столичен общински съвет, на законите и подзаконовите нормативни актове, както и на договори, по които страна е Столична община, когато такива функции са му възложени от Кмета на Столична община или от Столичен общински съвет. Поставяме си за задача контролните дейности във връзка с безстопанствените животни и насилието над животни да станат по

Организирането на преброяване на безстопанствените животни през определен период от време (поне на две години), което да отчита и броя на кастрираните, е добър начин за оценка на моментното състояние на популацията, както и на резултатите от дейността по овладяването ѝ. Последният такъв доклад е изготвен от Фондация „Четири лапи“ през 2018 г. Тогава популацията от безстопанствени кучета е оценена на 3589 животни.

Общинското предприятие „Екоравновесие" е ключов участник в процеса на елиминация на проблема с безстопанствените животни в общината.

Задължения на общините са:

1. Всяко населено място /община и кметства в съответната община/ да поддържа Регистър на домашните кучета. Общината следва да упражняват периодичен контрол на стопани на домашни кучета за поддържане на актуален регистър

2. Да залавя, кастрира и връща по местата на залавяне безстопанствените кучета.

Залавянето, кастрирането и връщането по места на обработените кучета понякога се изпълнява по документи, като се стига до абсурдно отчитане на 2, 3 и повече кастрации на едно и също животно. Подобни практики за източване на бюджета трябва да бъдат прекратени.

В посока на контрола над домашните кучета и котки следва да продължи дейността по регистрацията на домашните кучета и редовното събиране на общинските такси от собствениците. Регистрите на домашните кучета понякога са формални, а не реални. Разписаните и задължителни проверки на стопани на домашни кучета, за да бъдат регистрите реални, не се правят.

Налагането на добра система за идентификация ще гарантира контрол върху притока на животни от дома към улицата. С цел установяване на контрол върху размножаването на кучета и котки със собственици с ограничени финансови възможности препоръчваме предлагане на безплатна кастрация или кастрация на минимални цени за тях (чрез сътрудничество с частни ветеринарни клиники или чрез общинска структура).

По отношение на изгубените домашни любимци следва да бъде създаден общински денонощен център за такива, където те да бъдат отвеждани за временно настаняване. Условията в центъра следва да се доближават до домашните такива, като в допълнение е необходимо да се осигури и ветеринарна грижа, която да може да се прилага своевременно при необходимост. Всеки гражданин, който намери изгубен домашен любимец, ще има възможност да го отведе там, за да може да се направи проверка на регистрацията на животното и да се открият собствениците. Те самите ще имат възможност да сигнализират в центъра изчезването на домашния си любимец и да проверяват периодично дали не е отведен там. При непотърсено животно до една седмица, то ще бъде отвеждано в приютите и предложено за осиновяване. Ще се осигури информационна система за проверка онлайн и ще се създадат групи в социалните мрежи за получаване и изпращане на сигнали. Съществуването на подобен център ще допринесе за намаляване на популацията на бездомни животни в столицата, ще допринесе за спокойствието на собствениците и ще ги мотивира да регистрират домашните си любимци в задължителния регистър.

За постигане на високи резултати в кратки срокове и във връзка с увеличената популация на безстопанствените котки в града, трябва да се заложи на масовата кастрация не само на безстопанствените кучета, но и на котките. В ЗЗЖ е заложен текст, който дава възможност на общините да установят наличие на увеличена популация на безстопанствените котки, за да бъде приет и бюджет за изпълнение на програма за кастрация на улични котки.

Общината следва да провежда сред гражданите целенасочени кампании за осиновяване на животните от приютите и улицата. Такава кампания вече беше подета в началото на 2023 г. и в нея се включват над 100 общински институции, сред които детски градини и училища, културни институти, районни администрации, театри, библиотеки, музеи и др. Следва да се отчетат резултатите и да се прецизират възможни ефективни мерки за постигане на успех на кампаниите за осиновяване.

Проявата на жестокост и нехуманно отношение към животни са забранени със Закона за защита на животните. Въпреки това, ежедневно десетки животни стават жертва на насилие и закононарушения. Повечето хора, които измъчват животни, са склонни да повторят това. Единственият начин те да бъдат спрени е, ако бъдат наказани и/или санкционирани за престъплението и/или нарушението, което са извършили. Законът за защита на животните дава на местната власт правомощия по осъществяване на контрол и разглеждането на жалби, подадени във връзка с изоставянето и насилието на животни. Общината следва да се възползва от тези ѝ правомощия и да се превърне в ключов участник в борбата срещу насилието над животните.

Психичните разстройства се делят на чести и тежки. Към честите (т.нар. невротични) спадат панически кризи, фобии, натрапливи и др. Тежки са психозите – шизофрения, биполярно афективно разстройство и др. Всъщност, когато казваме психично болни, имаме предвид тежките психични разстройства. От шизофрения боледува 1% от населението на света без разлика от пол, раса, социално положение, образование. Това означава, че в София са засегнати около 15 хиляди. Около 10% от тях имат нужда от по-интензивна социална грижа – нямат близки, измамени са с имот и са бездомни, близките им не желаят да се грижат за тях.

Предложенията ни са обвързани с изпълнението на Националната стратегия за психично здраве 2021–2030, което в момента тече. В Стратегията е предвидено изграждането на малки психиатрични стационари във всеки от районите на София – Южен, Северен, Централен, Западен и Източен. В Централния, Западния и Източния район на София има такива стационари – Психиатричната клиника на Александровска болница, психиатричната клиника на СБАЛНП „Св. Наум“ и центровете за психично здраве на ул. Екзарх Йосиф 59 и бул. Сливница 309. Предвижда се пребазиране на болницата от Нови Искър в сградата на Старата транспортна болница в район Сердика, ул. 202-ра и изграждането на малък стационар с 20 легла в Южния район на София. С това нуждите на столицата от стационарни психиатрични легла ще бъдат задоволени. Участието на общината ще се изразява в определяне на терен и всички административни процедури по строителството и пускането в експлоатация на тези обекти.

На второ място общината ще се ангажира с изграждането на дневни центрове за хора с психични разстройства. Понастоящем им един такъв – в кв. Слатина, чийто капацитет е ограничен. За следващия мандат предвиждаме изграждането на поне още 4 – отново разпределени в петте района на София. Необходимостта, съгласно изискванията на съвременния модел за лечение на психичните заболявания, а именно – биопсихосоциален модел, е да има дневни центрове във всяка община. Те трябва да бъдат диференцирани – за хора с психични разстройства, за ментални увреждания – деменции и умствена изостаналост, за зависимости.

Имайки предвид общата за страната тенденция към застаряване на населението, ще работим активно и за изграждане на социални услуги за резидентна грижа за стари хора – със и без ментални увреждания.

От изключителна важност е създаването и стриктното изпълнение на Програма за превенция и лечение на зависимостите, която да обхване училищата и родителите. Фокусът трябва да е върху превенцията, тъй като „и най-скъпата превенция и профилактика е по-евтина и от най-евтиното лечение“ – това е основен принцип в социалната медицина и науката за общественото здраве и се отнася за всички видове заболявания. Тук се включват образователни, вкл. и чрез медиите, профилактични и други дейности. Ще се наблегне на работата с родителите!

• Общината ще създаде и стриктно ще изпълнява Програма за превенция и лечение на зависимостите, която да обхване училищата и родителите.
• Общината ще определи терени за строителството и ще съдейства за пускането в експлоатация на обектите, предвидени в Националната стратегия за психично здраве.
• Общината ще се ангажира с изграждането на дневни центрове за хора с психични разстройства.
• Във възможностите на общината е да изгради поне 100 защитени жилища, в които ще могат да живеят около 300 души с психични разстройства, под грижите на съответните социални служби.
• Общината ще се погрижи за обучението и непрекъснатото доквалифициране на служителите в общинските социални служби, които определено на този етап не са подготвени в масовия случай за работа с психично болни хора.
• Пилотно въвеждане в Столична община на концепцията за „водещ на случай". Същината на тази концепция е психично болните, независимо дали имат или нямат близки, да имат един „водещ на случай“ – това са обикновено социални работници или медицински сестри, които водят между 10 и 12 случая. Те имат грижата да ги подпомагат в ежедневието – подсещане за посещение при лекар, подпомагане за плащане на сметки, пазаруване и други подобни. Това е психично болни, които живеят с близки или в защитени жилища, а не за потребители на резидентни услуги.
• Общината трябва да се погрижи за много по-сериозно заплащане труда на социалните работници и увеличаването им. Дейностите по работата с психично болни хора изискват много голям човешки ресурс от мотивирани кадри. А мотивацията има само два стълба – кариерно израстване и заплащане на труда.
• Общината ще обмисли възможностите да наема на работа в своите структури и предприятия и хора с психични разстройства.